Няма нищо лошо в инатливото дете

„Ти си католически инат“, просъскваше баба ми, след като е загубила поредния рунд на спорове с мен по някакъв въпрос, доста често абсолютно незначителен. Изобщо нямах идея какво трябва да значи „католически инат“, но при всички положения беше нещо лошо, защото семейството на баща ми са католици, а когато трябваше да се оправдае кофти черта от характера ми, разбира се, че те и техният „католически инат“ бяха виновни за всичко.

Трябва да подчертая, че баба ми беше учител по биология до един момент, а след него и възпитател в дом за деца, лишени от родителски грижи.
Учениците и децата, за които се грижеше, я обожаваха, но тя си беше и строга, освен всички други приятни качества, с които разполагаше.

Та, за човек с такъв бекграунд беше абсолютно недопустимо някакво малко и неосъзнато все още същество да има мнение по всички въпроси (обикновено грешно), да го изразява на висок глас (обикновено пред най-неподходящите съседи) и да го отстоява (обикновено на още по-висок глас).

Момиченце пред басейна. Снимка: Shutterstock

В същото време обаче четях в очите ѝ някаква особена гордост от това, че не правя съвсем каквото ми се каже. Виждаше, че подлагам на съмнение всичко и всеки, не само нейния авторитет. В този ред на мисли, беше абсолютно спокойна, че няма да се намърдам в колата на непознат чичко и няма да се подведа по акъла на приятелите си, които искаха да се връзваме за автобуса, за да ни влачи из града, докато си представяме, че ни тегли лодка, а ние сме с водни ски (в случая кашони и пластмаса от счупени кофи).

Оказа се, че е била права да не се притеснява, защото последно проучване потвърждава горе-долу схващането, че по-инатливите и вървящи срещу системата деца, се справят по-добре в живота. Не че ми се е случило кой знае какво, но не се оплаквам. Оказва се, че и други подобни на мен – също.

Проучването е проведено на два етапа. Учените първо са изследвали децата, когато са на възраст 12, записали са всичко важно за техния характер, семейна среда и представяне в училище. После, 40 години по-късно, са се върнали, за да видят какво се е случило с тези деца, когато вече са на по 52 години.

И резултатът е, че в сравнителен план децата, които са били по-склонни да нарушават правилата и да не се подчиняват много-много на родителите си, но в същото време са били и прилежни ученици и са учели заради самото учене, а не заради оценката, са се превърнали във възрастни с по-добър доход, по-хубава професия и по-добри условия за живот.

Според психолози изводът от всичко това е, че ако детето е инатливото и не се подвежда по останалите, без значение приятели, учители или родители, когато се превърне във възрастен има много по-голяма вероятност да не се примирява с по-ниската заплата, с по-лошото образование, с по-кофти отношението.

По този начин винаги ще се стреми към по-добрите условия, защото характерът му е такъв – винаги ръчкащ го да види дали зад ъгъла няма нещо по-хубаво, без да се съобразява сляпо с препоръките на някои велик авторитет, че тук си е достатъчно приятно.

Елисавета Цалова